Седя сама в тъмния ъгъл. Плача... Ядосана съм на целия свят. Осъзнавам, че ако нещо ми се случи няма да липсвам на никого. Приятелите ми, ако мога да ги нарека такива, не се интересуват от мен, а ме съжаляват.. Враговете ми.. те ликуват, наблюдават как всяка една капка живот изчезва от мен. Наслаждават се на победата си, виждат колко съм слаба, виждат че някогашното ми самочувствие вече го няма, виждат че потъвам в самота и отчаяние. Родителите ми.. интересува ги единствено техния живот и нямат време дори да ме погледнат.. Преди бях щастлива, всички ме харесваха и имах чудесен живот, но и най-хубавите неща имат край..
Сега лежа тук.. на студения под с прерязани вени. Кръвта ми бавно се стича в красива аленочервена спирала. Знам, че ми остават само няколко минути. Все повече и повече се отвръщавам от себе си и желая смъртта. Не ме е страх от нея.. знам, че тя ще облекчи болката.. Знам, че ще се почувствам добре и съм спокойна да премина отвъд..
0 коментара:
Публикуване на коментар