Just My Stuff

2011-04-24T06:21:00.000-07:00

Няколко слънчеви лъча се промъкваха през облаците и хвърляха слаба, едва видима светлина върху високия хълм . Вятърът вееше силно и обрулваше и последните листа от дървото. На него висеше бесилка. Толкова много болка и смърт витаеше във въздуха. Гаргите зловещо грачеха. В пропастта лежаха десетки мъртви тела. Знаех, че и аз ще заема мястото си сред тях. Нямаше прошка за това което сторих. Изневерих на единственият мъж, когото някога съм обичала истински. Аз самата не можех да си простя за това предателство. Приемах съдбата си. Оставаше ми малко време. И ето, че часът настъпи. Цялото село се беше събрало, за да гледа как ще напусна този свят. Съпругът ми и двете ми деца също бяха там. Той не искаше дори да ме погледне, а двете ми съкровища плачеха неутешимо. Бавно се качих на дървеният стол. Сложиха примката около врата ми и бутнаха стола. Увиснах там, на бесилката както всички други грешници. Усетих как душата ми напуска тялото. Полетях нагоре към небето. Виждах всичко наоколо. Знаех, че ще бъда наказана да бродя вечно по широкия свят заради големият ми грях, но приемах наказанието си, защото имах нужда от него, имах нужда да разбера грешката си...

аз, той, сънят ми...

2011-03-24T11:01:00.003-07:00

Сънувах. Бяхме само аз и той. Летяхме нагоре през необятната галактика. Беше така красиво. Можехме да обиколим всяка една от хилядите звезди. Той ме хвана за кръста и започнахме да танцуваме. Всичко наоколо светеше в най-различни цветове. Отпуснах се в ръцете му и се понесохме към най-ярката звезда. Той вплете пръсти в косата ми. Погледна ме със сияещият си поглед. Каза, че ме обича. Последва една дълбока целувка. Разбрах, че той е момчето за мен и винаги ще бъде...

аз, той, една вълшебна нощ...

2011-03-24T11:01:00.001-07:00

Червените макове се люлееха в синхрон с дърветата. Луната осветяваше високия хълм. Ние лежахме на тревата, хванати за ръце. Гледахме ярките звезди. Една от тях падна. Замислих се какво да си пожелая, но щом той беше до мен, значи вече имах всичко за което мога да мечтая. Той се обърна към мен. Нослетата ни се докоснаха. Усетих меките му устни. Това беше най-добрата ми целувка някога. Той ме прегърна силно и си тръгна, а аз останах на тревата със спомена за тази вълшебна нощ...

аз, той, плажа...

2011-03-24T11:00:00.003-07:00

Беше тихо. Чуваха се само чайките. Първите слънчеви лъчи огряха пътя ми. Той излезе от водата. Морският бриз развяваше златната му коса. Приближи се до мен и ме погледна със сините си очи. Приличаше на ангел. Малки капки вода се стичаха по стройното му тяло. Той протегна ръката си и ме докосна. Усмивката му беше така ослепителна. Прегърна ме със силните си ръце. Чувствах, че съм щастлива. Хвана ръката ми и отново се усмихна. Дълго се разхождахме по плажа, докато вълните скриваха следите ни...

аз, той, първата среща...

2011-03-24T11:00:00.001-07:00

Стана тъмно. Полъхваше лек вятър, който разнасяше падналите листа. Светулките грееха тъй силно, че всичко наоколо светеше. Лунният блясък се отразяваше в дълбокия му поглед. Аз го погледнах в очите и притаих дъх.Чувствах как от вълнение, сърцето ми щеше да се пръсне на хиляди малки парченца. Той хвана ръката ми и нежно погали лицето ми. Наведе глава и ме целуна. Усетих как дъхът му, ухаещ на мента, ме прониза и бавно се разтопих в прегръдките му...

Sad !!

2011-03-24T10:39:00.001-07:00

Седя сама в тъмния ъгъл. Плача... Ядосана съм на целия свят. Осъзнавам, че ако нещо ми се случи няма да липсвам на никого. Приятелите ми, ако мога да ги нарека такива, не се интересуват от мен, а ме съжаляват.. Враговете ми.. те ликуват, наблюдават как всяка една капка живот изчезва от мен. Наслаждават се на победата си, виждат колко съм слаба, виждат че някогашното ми самочувствие вече го няма, виждат че потъвам в самота и отчаяние. Родителите ми.. интересува ги единствено техния живот и нямат време дори да ме погледнат.. Преди бях щастлива, всички ме харесваха и имах чудесен живот, но и най-хубавите неща имат край..

Сега лежа тук.. на студения под с прерязани вени. Кръвта ми бавно се стича в красива аленочервена спирала. Знам, че ми остават само няколко минути. Все повече и повече се отвръщавам от себе си и желая смъртта. Не ме е страх от нея.. знам, че тя ще облекчи болката.. Знам, че ще се почувствам добре и съм спокойна да премина отвъд..